Изберете канал
Разгледайте различните канали със съдържание на Progress in Mind
Progress in Mind
На 35-ия конгрес на ECNP във Виена, Австрия (15-18 октомври), по време на симпозиум, озаглавен „Преодоляване на бариерите при голямо депресивно разстройство и шизофрения: какво чакаме?“, изтъкнати специалисти обсъдиха значението на навременната диагностика и ранното прилагане на терапевтични стратегии. Съществуват бариери пред осигуряването на ефективна терапия, които могат да бъдат преодолени чрез установяване на стабилна връзка пациент-лекар и чрез предоставяне на интегрирана грижа. Бяха обсъдени и различни подходи към терапевтично резистентна депресия, включително стратегии за аугментиране. Ясно е, че както при шизофренията, така и при голямото депресивно разстройство ранната интервенция, пълноценното повлияване на симптомите и непрекъснатите грижи предлагат на пациентите най-добрата възможност за ремисия и пълно функционално възстановяване.
Ранната и интегрирана намеса подобрява резултатите
Както обяснява д-р Шарлот Емборг Мафи (Университетска болница в Орхус, Дания), „първият психотичен епизод предоставя уникална възможност за интервенция, за да се избегне рецидивиращия ход на заболяването и влошаване нивото на функциониране“. Ранната интервенция започва с психообучение и персонализирано антипсихотично лечение, и може да подобри хода на болестта.
„Първият психотичен епизод предоставя уникална възможност за интервенция, за да се избегне рецидивиращия ход на заболяването и влошаване нивото на функциониране.“ – д-р Шарлот Емборг Мафи, Копенхаген, Дания
Пациентите се страхуват от рецидив, защото знаят, че това може да намали личната им автономност, да причини дистрес на членовете на семейството, да застраши взаимоотношенията и да засегне образованието и заетостта им.1,2 Интегриран подход към грижите, включително асертивно лечение в общността, програми за участие на семейството и обучение за социални умения е доказано, че подобрява клиничните резултати и придържането към лечението.3
Коригиране на „увредения мозък“
Професор Робин Емсли (Университет Стеленбош, Южна Африка) счита, че подлежащото основно разстройство трябва да бъде лекувано адекватно, за да се постигне пълно функционално възстановяване. При шизофрения начинът да се коригира „увредения мозък“ е да се осигури непрекъсната стабилизация на допаминовите D2 рецептори.4 Това може да се постигне чрез осигуряване на ефективно, продължително лечение в ранните стадии на заболяването.
„Спирането на антипсихотичното лечение е най-мощният предиктор за рецидив и има нарастващи доказателства, че всеки рецидив може да бъде критичен фактор за възникнала рефрактерност на лечението.“ – Професор Робин Емсли, Кейптаун, Южна Африка
„Спирането на антипсихотичното лечение е най-мощният предиктор за рецидив и има нарастващи доказателства, че всеки рецидив може да бъде критичен фактор за възникнала рефрактерност на лечението“, каза професор Емсли.5 Той смята, че „най-подходящата употреба на дългодействащите инжекционни антипсихотици е в ранните стадии на шизофренията”, за които има данни за стабилизиране на заболяването и за подобряване на симптомната и функционална ремисия.6,7
Дефиниране на неадекватен отговор при ГДР
Обръщайки внимание на депресията, асистент професор Даян Макинтош (Университет на Британска Колумбия, Канада) счита, че много пациенти с депресия имат неадекватен отговор (частичен/минимален отговор) на лечението, което е по-трудно за дефиниране в сравнение с терапевтично резистентната депресия (ТРД). 8 Това, което не подлежи на съмнение, е, че неадекватният отговор е мощен предиктор за рецидив. Тя добави, че „ако остатъчните симптоми персистират, този пациент е изложен на огромен риск от нов депресивен епизод, с продължаващо функционално увреждане и влошено качество на живот.“ Най-добрият шанс за постигане на ремисия с лечение е в рамките на 6 месеца от началото на голямото депресивно разстройство.9
„Ако остатъчните симптоми персистират, пациентът е изложен на огромен риск от нов депресивен епизод, с продължаващо функционално увреждане и влошено качество на живот.“ – Асистент проф. Даян Макинтош, Британска Колумбия, Канада
Стратегии на аугментиране при ГДР
Макар и ефективни, професор Антъни Клиър (Кралски Колеж Лондон, Обединеното кралство) установи, че много малко пациенти с ТРД получават стратегии за аугментиране в клиничната практика. Доказателствата обаче сочат, че аугментирането е поне толкова ефективно, колкото и стратегиите за превключване.10,11 „Когато решавате дали да аугментирате или да превключите, надграждането над частичен отговор е добра стратегия“, каза той. Обсъждането на други налични фактори, които могат да реагират добре на терапиите за аугментиране, включва психози или биполярен спектър и симптоми на тревожност, умора и нарушение на съня. Пациентите, които имат ранен отговор на аугментиращото лечение в рамките на първите 2 седмици, постигат добър резултат от лечението, добави той.12
„Пациентите, които имат ранен отговор на аугментиращото лечение в рамките на първите 2 седмици, постигат добър резултат от лечението.“ – Професор Антъни Клиър, Лондон, Обединеното кралство
Образователната финансова подкрепа за този сателитен симпозиум беше предоставена от Otsuka Pharmaceutical Development and Commercialization Inc. и Lundbeck A/S.
Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.