Изберете канал
Разгледайте различните канали със съдържание на Progress in Mind
Progress in Mind
Международният ден на мъжете, наред с други цели, се стреми да повиши осведомеността за здравните предизвикателства, които включват три пъти по-висока честота на самоубийства при мъжете от тази при жените. Но как високият процент на самоубийства се съчетава с факта, че при мъжете е много по-малко вероятно да бъдат диагностицирани с депресия?
Диагностицираното голямо депресивно разстройство (ГДР) е значително по-рядко при мъжете, отколкото при жените. Данните за глобалната тежест на заболяванията показват 3,2% разпространение на ГДР сред мъжете в сравнение с 5,5% при жените.1 Възможно е да има истински различия между податливостта на мъжете и жените, вероятно кореняща се в ендокринно свързаната невробиология и реакцията на стрес. [Прочетете повече тук]
Асоциирането на депресията при момичета и жени с периоди на хормонален прилив като пубертет, менструация, бременност, раждане и менопауза правят това предположение правдоподобно.2 Но има консенсус, че голяма част от половата разлика в разпространението на ГДР се дължи на това, че голяма част от ГДР сред мъжете, по редица причини, остава недиагностицирано.3-7
Мъжката депресия може да се изрази в раздразнителност и гняв
Различни ли са симптомите при мъжката депресия?
Отчасти това може да се дължи на факта, че депресията се представя по различен начин при мъжете и жените и затова е по-слабо разпозната както от тези, които страдат от нея, така и от медицинските специалисти. Докато пониженото настроение, умората и липсата на удоволствие са общи характеристики, депресията при мъжете може да се прояви като физически симптоми, раздразнителност, внезапен гняв, повишена загуба на контрол, импулсивност и агресия.4
Дори сред класическите черти на депресията може да има фини разлики: едно проучване установи, че мъжете са по-малко склонни от жените да съобщават за проблеми с либидото, нарушение на съня и прекомерно самоукоряване.8
Различията между половете са по-малки като честота на депресията, отколкото като начин, по който тя се представя12
Но също така изглежда, че мъжете са по-склонни от жените: 4-6
Да си мъж означава да си смъртен
Неотдавнашно проучване, публикувано през 2020 г., сред мъже със симптоми на голяма депресия установи, че в момента само 8,5% получават професионална подкрепа за психично здраве.9 Факторите, свързани с това, че не се търси помощ, включват нежеланието да се разкрият свързаните с настроението симптоми и убеждението, че могат да разчитат на себе си.
Депресията е изключително лечимо състояние10 и неразпознаването й сред мъжете ненужно допринася за тежестта на дистрес и инвалидизация. Тъй като ГДР се свързва с трикратно увеличаване на риска от самоубийство (след контролиране на коморбидни психиатрични състояния),11 липсата на диагноза и лечение също допринася значително за смъртността при мъжете. Високият процент на самоубийства, но ниският процент на депресия сред мъжете биха били по-малко парадокс, ако приемем, че голяма част от ГДР сред мъжете остава недиагностицирано.
Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.
1. Ferrari AJ et al. PLoS One 2013 doi.org/10.1371/journal.pone.0069637
2. Solomon MP, Herman JP. Physiol Behav 2009;97:250-8
3 https://www .mayoclinic.org/diseases-conditions/depression/in-depth/male-depression/art-20046216
4. https://www.rcpsych.ac.uk/mental-health/problems-disorders/depression-and-men 5
5. https://www.nimh.nih.gov/health/publications/men-and-depression/index.shtml
6. Althanasiasdis C et al. Br J Guidance Counselling 2018; 46:596-604
7. Rutz W et al. Int J Psychiatry Clin Pract 1997;1:39-46
8. Smith D J et al. J Affective Dis 2008;108:279-284
9. Rice SM et al. J Primary Care Community Health May 15, 2020 doi.org/10.1177/2150132720921686
10. Cipriani A et al. Lancet 2018; 391:1357-1366
11. Nock MK et al. PLoS Med 2009;6: e1000123
12. Brownhill S et al. Australian New Zealand J Psychiatry 2005;39: 921-931