Дългодействащите терапии биха могли да намалят рецидивите при шизофрения

Когато се лекуват пациенти с шизофрения, предотвратяването на рецидив е с висок приоритет, тъй като всеки рецидив може да доведе до необратим функционален спад.¹ Всъщност, много клинични насоки за лечение на шизофрения го включват като ключова цел.^2-4

На всеки двама пациенти с шизофрения, продължаващи лечението си, се предотвратява един рецидив

В рамките на 2 години след спиране на лечението, 75% от пациентите с шизофрения преживяват рецидив, в сравнение с 25% от тези, които продължават лечението си. С други думи, на всеки двама пациенти, продължаващи лечението си, се предотвратява един рецидив.⁵ Въпреки това, няма надежден начин да се предскаже кои пациенти ще рецидивират.⁴

Няма надежден начин да се предскаже кои пациенти ще преживеят рецидив

Разграничаване на непридържането от липсата на отговор

Подобно на много хронични медицински състояния, шизофренията показва високи нива на непридържане към лечението, около 30% до 60%.⁶ Както професор Ситром посочи, непридържането обикновено се подценява и трябва да се разглежда като алтернативно обяснение, когато неуспехът от лечението се приписва на липса на ефикасност или резистентност към терапията.

Непридържането трябва да се разглежда като алтернативно обяснение на липсата на ефикасност или резистентност към терапията при неуспех от лечението

Съществуват много различни рискови фактори за непридържане и може да е полезно да ги разделим на категории, когато ги оценяваме на практика:⁷

• Свързани с пациента - като предходно непридържане и злоупотреба с вещества
• Свързани с лечението - като нежелани събития и липса на ефикасност по отношение на симптомите, които имат значение за пациента
• Свързани с околната среда - като липса на подкрепа или практически проблеми
• Свързани с общността - като стигма, свързана с болестта или лекарството.

Ако непридържането се дължи на това, че пациентът няма да приема лекарства, професор Ситром предложи да се подобри възприятието му за лечението чрез мотивационно интервю. Въпреки това, ако пациентът не може да приема лекарството, клиницистът трябва да му помогне да преодолее тези трудности.

Дългодействащите терапии премахват догадките относно придържането

Следователно предотвратяването на рецидив е свързано с подобряване на придържането към лечението. Последните насоки препоръчват използването на антипсихотик за дългодействаща терапия  (LAT), ако пациентът предпочита тази форма на лечение или ако има анамнеза за лошо придържане⁸.

Инжекционните LAT избягват метаболизма на първо преминаване и водят до предвидими и стабилни плазмени концентрации.⁹ Освен клиничните предимства, LATs означават, че пациентът не трябва да помни да приема лекарството си ежедневно и следователно избягва потенциалната загуба на ефикасност в резултат на пропусната перорална доза.¹⁰ Освен това много пациенти предпочитат LATs.¹¹

Дългодействащите терапии намаляват повторното приемане в болница с до 58%

Скорошно проучване събра реални данни от над 75 000 пациенти, хоспитализирани с шизофрения за период от 10 години. В сравнение с пероралните лекарства, LATs намаляват повторното приемане в болница с 29% като цяло и с до 58% при пациенти, които са били многократно хоспитализирани.¹²

Възприятието има значение

Много от възприеманите бариери пред нарастване употребата на LAT са свързани с отношението на пациентите.¹³ Въпреки това, в проучване на 206 пациенти, получаващи LAT антипсихотици, 70% се чувстват по-подкрепени поради редовния контакт с клиницист.¹⁴

По-добрата информация промени мнението на 96% от пациентите, които първоначално са отказали дългодействащата терапия

Пациентите се различават по своята резистентност към промени в терапията. Комуникацията е важна, но проучване на 10 клиники за психично здраве в общността показва, че положителните аспекти на LAT са били във фокус само в 9% от дискусиите с пациенти. Когато след посещението е дадена повече информация за ползите от LAT, 96% от пациентите, които първоначално са отказали LAT, заявяват, че биха искали да ги опитат.¹⁵

Клиницистите могат да подобрят разговорите с пациентите, като използват правилото ВРСО (RULE) ¹⁶:

• Въздържайте се от твърде много предложения
• Разберете мотивацията на пациента
• Слушайте с ориентиран към пациента, емпатичен подход
• Овластете пациента.

Обучителна финансова подкрепа за този сателитен симпозиум беше предоставена от Janssen Pharmaceutical Companies of Johnson & Johnson in EMEA.