Изберете канал
Разгледайте различните канали със съдържание на Progress in Mind
Progress in Mind
Независимо от сезонните афективни разстройства, свързани с климата, социалните и културални фактори могат да превърнат в мъчение зимните празници за хората, склонни към психични заболявания. За мнозина това време на годината означава веселие и укрепване на взаимоотношенията. Но има широко разпространено усещане, че не всички са щастливи и има доказателства в подкрепа на това.
Според голямо европейско проучване хората, интервюирани към края на декември, са имали малко, но значително по-ниско удовлетворение от живота в сравнение с интервюираните през други периоди от годината.1 А общият баланс на настроението, за който хората съобщават, е по-неблагоприятен: средно, положителните емоции все още надвишават отрицателните, но в по-малка степен, отколкото през други сезони.
Констатацията, че зимните празници увеличават честотата на негативните чувства, предполага необходимостта да се внимава за възможни обостряния на психичните проблеми.
За изолираните и депресираните няма „зимна магия“
Въпреки че пандемията Covid-19 ще наруши обичайните дейности в много страни тази година, зимните празници обикновено включват прекарване на време с приятели и със семейството. За тези, които нямат такива връзки, времето може да е особено отчайващо - особено при липса на рутинни контакти на работното място.
Да си сам сред тълпата
За тези, които са без дом, често поради тежки психични проблеми, времето наистина може да бъде неприятно. Жена с нелекувана шизофрения е писала за времето, когато е прекарвала зимните празници без дом, приятели или семейство; а празничните й ястия са били храна, събирана от кофите за боклук.2
Проучване от Канада установи, че най-често срещаните стресови фактори, съобщени от спешни психиатрични пациенти през зимния период, са самотата (40%) и липсата на семейство (38%). 3 Но причините за пониженото настроение и други психични проблеми са сложни.
По-дългите часове тъмнина могат да подтикнат хората към депресия
Сезонното намалено излагане на светлина е свързано с епизодична зимна депресия и се дължи на дисфункция в серотониновите системи.4 Неотдавнашен Преглед на Института Кохрейн заключи, че доказателствата в полза на светлинната терапия за предотвратяване на САР са ограничени, 5 но излагането на светлина е от решаващо значение за поддържането на циркадните ритми, а тяхното нарушаване е свързано с увреждане на когницията и настроението.6
Това също е следствие от нарушаването на съня, което е характерно за сезонните празненства: невротрансмитерните системи, медииращи съня, се припокриват с тези, които участват в поддържането на психичното здраве.7
Да помогнем на изложените на риск
По време на зимните празници е важно да сме нащрек за възможността от влошаване на психичното здраве, а пациентите да търсят помощ при нужда. Добре е да се признаят полезните ефекти от редовните физически упражнения и съня; неблагоприятните ефекти от прекомерния прием на алкохол; и стресът, който може да бъде причинен от прекомерното разходване на финансови ресурси и понякога от семейната динамика.
В своите препоръки Марджъри Байер съчетава професионален опит със здрав разум за тези в риск: 8
- планирайте времето, разходите и социалните контакти
- предвиждайте и предприемайте стъпки за избягване на семейни конфликти
- споделяйте задачи, така че отговорността да не пада върху един човек
- управлявайте очакванията за подаръци
- потърсете подкрепа сред семейството, приятелите и общността
- за тези, които са изложени на риск от изолация, организирайте срещи за споделяне на опит; и
- засилете подкрепата за тези, които злоупотребяват с вещества и са изложени на риск от рецидив.
Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.
1. Mutz M et al. Applied Research in Quality of Life 2016;11:1341–56
2. https://www.psychologytoday.com/gb/blog/recovery-road/201812/schizophren...
3. Velamoor VR et al. Soc Behav Pers 1999;27:303-8
4. Magnusson A, Boivin D. Chronobiol Int 2003;20:189-207
5. Nussbaumer-Streit B et al. Cochrane Database Syst Rev 2019;3 doi: 10.1002/14651858
6. Foster RG, Kreitzman L. Exp Physiol 2014;99:599-606
7. Wulff K et al. Nat Rev Neurosci 2010;11:589-99
8. Baier M. Perspect Psychiatr Care 1987;24: 64-8