Меланхолна депресия: различно представяне, но същият отговор

Важни познания за меланхолния подтип на голяма депресия (както се характеризира с критериите на DSM¹) се разкриват от ново общоевропейско проучване, проведено от отдавна установената Европейска група за изследване на резистентна депресия и бяха докладвани на CINP 2021 Virtual от Луси Бартова (Медицински Виенски университет, Австрия).

Напречното проучване на 1410 пациенти, с ретроспективна оценка на терапевтичния отговор, показва, че меланхолната депресия е:

• открита при 60,7% от пациентите с голямо депресивно разстройство (ГДР)
• свързана със значително по-голяма вероятност от безработица
• по-тежка от немеланхолната депресия и е по-вероятно да доведе до болнично лечение и
• свързана с психотични характеристики и риск от самоубийство.

Резултатът от лечението е сходен при пациенти с и без меланхолия

Допълнително лечение e използвано в 39%

Хората с меланхолна депресия са по-склонни от тези без меланхолни характеристики да получат допълнителна терапия (39% срещу 14%). Тридесет и три процента са имали допълнителен антипсихотик, в сравнение със само 14% от пациентите без характеристики на меланхолия.

Разликата в употребата на допълнителни лекарства при пациенти с меланхолия е най-голяма при бензодиазепините (40% срещу 22%) и най-малка при стабилизаторите на настроението (13% срещу 9%).

Д-р Бартова беше склонна да разглежда по-широкото използване на стратегии за аугментиране или комбиниране при меланхолни пациенти като свързано с тяхното по-тежко състояние. Ако е така, стратегията изглежда работи, тъй като резултатите при пациенти с и без меланхолия са много сходни.

Резултатите при пациенти с и без меланхолия са много сходни

Честотата на отговор е почти идентична

Преценено е, че отговор е настъпил при 25% от меланхолния подтип и при 24% от пациентите без меланхолия. Около 40% от двете групи се считат за резистентни на лечение.

Меланхолните характеристики представляват подтип на ГДР, характеризиращ се с прояви като анхедония и емоционално притъпяване, ажитация или ретардация, вина, ранно събуждане и наддаване на тегло, ¹ и подтипът обикновено се смята за биологично определен. Но остава да се научи много за разпространението му сред популациите в реалния свят и неговата реактивност към терапията.

Предишни проучвания ^2-4 предполагат, че меланхолната депресия, в сравнение с пациентите без меланхолни характеристики, е по-малко вероятно да реагира на SSRIs, по-вероятно е да реагира на EКT и по-малко вероятно да реагира на психотерапия. Отговорът на лечението като цяло е по-бърз, а отговорът на плацебо в клиничните проучвания е относително нисък.