Подобряване на позитивните и негативните симптоми с допаминови D2 частични агонисти

Частичните допамин D2 агонисти могат да подобрят както позитивните, така и негативните симптоми на шизофрения и имат добър профил на поносимост. Уникалните характеристики на тези лекарства могат да ги направят терапия на избор на всеки етап от лечението на шизофрения, както е представено на този сателитен симпозиум на EPA Virtual 2021.

 

Професор Стивън Щал, Калифорнийски университет, Ривърсайд и Сан Диего, САЩ, започна с обяснение как допамин D2 частичните агонисти могат да помогнат за решаването на централна дилема при лечението на шизофрения, при което увеличаването на допаминергичната активност води до позитивни симптоми, докато намаляването на допаминергичната активност води до негативни симптоми.

Частичните допамин D2 агонисти имат най-ниска склонност към увеличаване на теглото, седация и индуциран от лекарства паркинсонизъм сред всички антипсихотични лекарства

Частичните допамин D2 агонисти действат чрез блокиране на допамин D2 рецепторите в лимбичния стриатум, за да преодолеят високата допаминова активност. В рамките на класа различните средства се различават по своята активност при различни подтипове D2 рецептори, които от своя страна се различават по разпределението им в мозъка. 1-4

Запазване на придържането към терапията е важно за пациентите в ранен стадий, а разликите в профилите на нежеланите събития са съществен аспект при избора на лечение. Частичните допамин D2 агонисти имат най-ниска склонност сред всички антипсихотични лекарства към увеличаване на теглото, седация и индуциран от лекарства паркинсонизъм, обясни професор Щал. 5-9

Може да се наложи да преосмислим лечението на пациенти, които до момента не са приемали лекарства

Не сме склонни да използваме тези средства рано, каза той, но може да се наложи да преосмислим това за пациенти, които са с първи епизод на психоза и до момента не са приемали лекарства.

 

Устойчива ефикасност в междинен и хроничен стадий

Професор Щефан Лойхт, Университет в Мюнхен, Германия, описа ползите от частичните допамин D2 агонисти при рецидив и ремисия. В дългосрочно (до 72 седмици) проучване на допамин D2 частичен агонист при пациенти с диагноза шизофрения повече от една година и настоящ психотичен епизод с продължителност по-малка от четири седмици, лечение с допамин D2 частичен агонист значително забавя времето до настъпване на рецидив (326 дни) в сравнение с плацебо (92 дни, p = 0,009). 10

Четиридесет и два процента от пациентите, лекувани с частичен агонист, остават в ремисия до 6 последователни месеца спрямо само 27% от тези на плацебо. 10

Нуждите на пациента са на първо място

По-късният стадий на шизофрения включва повтарящи се епизоди и непостигане на ремисия. За да се увеличи максимално ефективността на лечението на този етап от заболяването, то обикновено включва комбинации от терапия или насочване към относително възстановяване.

Фокусирайки се върху негативните симптоми на шизофрения, професор Петер Фалкай, Университет Лудвиг-Максимилианс, Мюнхен, Германия, описва двугодишно проучване при пациенти с преобладаващи негативни симптоми с продължителност повече от шест месеца, рандомизирано разпределени на допамин D2 частичен агонист или стандартно антипсихотично лечение. Наблюдавани са значителни благоприятни ефекти в полза на допамин D2 частичния агонист относно функционирането на пациента (персонално и социално представяне; PSP) и PSP субдомейните, отразяващи ежедневните дейности. 11

Лечението на шизофрения трябва да включва лечение на онези аспекти на заболяването, които влияят върху реалните нужди на хората и трябва да бъдат индивидуализирани на всеки етап от разстройството.

 

Обучителна финансова подкрепа за този сателитен симпозиум беше предоставена от Richter-Ricordati

Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.

Използвани източници
  1. Stahl SM. CNS Spectr 2017; 22: 375-384
  2. Stahl SM. 4th Edition, New York. NY. Cambridge University Press 2013
  3. Lacroix LP et al. Neuropsychopharmacology 2003;28:839-49
  4. Leggio GM et al. Neuropsychopharmacology 2008;18: 271-277
  5. Stahl SM. Actra Psychiatr Scand 2020; 10.1111:acps.13266
  6. Citrome L et al. CNS Spectre 2018: 23: 228-38
  7. Pillinger T et al. Lancet Psychiatry 2020: 7: 64-77
  8. Huhn M et al. Lancet 2018: 394: 939-951
  9. Abbas A and Roth BL. Expert Opin Pharmacotherapy 2008; 9: 3251-3259 
  10. Correll. J Clin Psychiatry 2019; 80: 18m12495
  11. Németh GY. Lancet 2017: 389: 1103-1113
Напускате Progress in Mind
Здравейте
Моля, потвърдете имейла си
Току що Ви изпратихме имейл, с връзка за потвърждение.
Преди да получите пълен достъп - трябва да потвърдите имейла си.
Информацията на този уебсайт е предназначена само за медицински специалисти.
Цялата информация на този уебсайт е свързана с продуктите, предлагани в тази страна, и следователно е предназначена за медицинските специалисти, които имат право да предписват или отпускат лекарствени продукти в професионалната си практика. Техническата информация за лекарствата е предоставена само с информативна цел, като специалистите, които имат право да предписват лекарствени продукти, носят отговорност във всеки отделен случай и спрямо нуждите на пациента да преценят кое е най-подходящото лечение.
Congress
Register for access to Progress in Mind in your country