Проучване на взаимодействието между COVID-19 и голямо депресивно разстройство

Пандемията от COVID-19 представлява „тройна заплаха“, засягаща не само физическото здраве на гражданите по света, но и тяхното икономическо състояние, както и психичното им здраве и благосъстояние.

Разпространението на голямото депресивно разстройство и депресивните симптоми се е увеличило в световен мащаб през последната година,1,2 задействайки това, което някои наричат цунами на психичното здраве. Освен обостряне на симптомите при пациенти с предшестващи психични заболявания, пандемията е увеличила разпространението на нови случаи на голямо депресивно разстройство и депресивни симптоми сред общата популация и сред преживелите COVID-19.1,4,5

Опитът от минали вирусни огнища, включително тежък остър респираторен синдром и респираторен синдром в Близкия изток, показва, че психопатологичните последици от COVID-19 вероятно ще бъдат дълготрайни и изискват внимателно наблюдение.6–8

Ефект на COVID-19 върху пациенти с ГДР

Пандемията от COVID-19 може да се счита за глобално травматично събитие от гледна точка на психичното здраве, поради нейната психологическа тежест и свързаните с нея стресови фактори, включително непредсказуемия характер на болестта, икономическата несигурност, мерките за затваряне и социалната изолация.1,9,10 Наблюдавано е три пъти по-голямо разпространение на депресивни симптоми/голямо депресивно разстройство (ГДР) в сравнение с периода преди пандемията COVID-19.1,5

Пандемията от COVID-19 представлява травматично събитие

Психиатричните пациенти, включително тези с ГДР, са особено уязвими от въздействието на пандемията COVID-19 по редица причини.11

Първо, те могат да преживеят рецидиви на психичното си състояние, предизвикани от фактори като социална изолация, страх от инфекция и икономическа несигурност.12,13 Много пациенти също се борят с нарушаването на ежедневните си рутинни дейности и скърбят за живота си преди пандемията. Те също могат да бъдат изложени на повишен риск от заразяване със самия вирус поради поведенчески и социално-икономически фактори, както и повишени инфламаторни нива.14

Намаленият достъп до услуги за психично здраве представлява допълнително предизвикателство за психиатричните пациенти15, като много клиницисти смятат, че въздействието на пандемията върху грижите за пациентите е до голяма степен отрицателно. Телемедицината обаче предоставя някои ползи в психиатрията, включително повишена дискретност и по-малко пропуснати срещи.16

Пациентите с ГДР са изправени пред допълнителни предизвикателства по време на пандемията COVID-19

 

Въздействие и възможни механизми на продължителен COVID

„Дълъг COVID“ или „пост-COVID-19 синдром“ се наблюдава при подгрупа от населението и е дефиниран от Националния институт за здраве и добри грижи в Обединеното кралство (NICE) като „признаци и симптоми, които се развиват по време или след инфекцията, съвместима с COVID-19, продължават повече от 12 седмици и не се обясняват с алтернативна диагноза."17

Клиничните характеристики на дългия COVID включват хроничен когнитивен дефицит, депресия, затруднения със съня, постоянна умора и анхедония.17,18  Преживелите са описали усещане за „мозъчна мъгла“, което може да обхване всички или комбинация от тези характеристики.19 Когнитивната дисфункцията в резултат на дълъг COVID вероятно ще окаже значително влияние върху способността на преживелите да се върнат към ежедневното си функциониране.20 По тази причина са направени паралели между дългия COVID и ГДР, предвид припокриването в основната симптоматология и физическите, емоционалните и когнитивните тежести.

Паралели, наблюдавани между дългия COVID и симптомите на ГДР

Предполага се, че симптомите на дълъг COVID могат да бъдат предизвикани от повишен имунен отговор. Както COVID-19, така и депресията са свързани с високи плазмени нива на инфламаторни медиатори, 21–23 и терапевтичната ефикасност на антидепресантите при ГДР може отчасти да се дължи на техните противовъзпалителни свойства.24 Обсервационно проучване на пациенти, хоспитализирани за COVID-19 предполага по-малък риск от интубация или смърт при тези, лекувани с антидепресанти, в сравнение с тези без.25

 

Психично здраве и ГДР в ерата на COVID-19 и след нея

По-издръжливите индивиди, например тези с по-утвърдени мрежи за подкрепа или с по-силно чувство за духовност, са по-малко склонни да изпитват симптоми на депресия или тревожност в резултат на пандемията.26 Докладът за световното щастие за 2021 г., публикуван от Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН, разкрива общи черти като социална свързаност и ежедневна физическа активност между най-щастливите групи.27

Като цяло пандемията от COVID-19 се превърна в значително бреме за глобалното психично здраве. 1,2,5 Анхедонията е доказана като предиктор за тежка депресия по време на пандемията, а пациентите с ГДР са имали обостряния на симптоми като умора и лош сън.28-30 Съобщенията за тези симптоми, в допълнение към когнитивното увреждане, също са били повишени сред преживелите COVID-19.4, 18, 31–33 За да се подпомогнат в най-голяма степен пациентите с ГДР, би следвало да се обмисли вариант за лечение, което едновременно облекчава симптомите на ГДР и насърчава последващо функционално възстановяване.34

 

Тази статия е разработена в продължение на промоционален уебинар, обсъждащ COVID-19 и вортиоксетин (Brintellix®).

Образователна и финансова подкрепа, предоставена от Lundbeck.

Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.

Използвани източници
  1. Ettman CK, et al. JAMA Netw Open. 2020;3:e2019686
  2. Xiong J, et al. J Affect Disord. 2020;277:55–64
  3. Hisham IN, et al. BJPsych Bull. 2020;1–7
  4. Mazza C, et al. Int J Environ Res Public Health. 2020;17:3165
  5. Winkler P, et al. Epidemiol Psychiatr Sci. 2020;29:e173
  6. Rogers JP, et al. Lancet Psychiatry. 2020;7:611–627
  7. Lam MH-B, et al. Arch Intern Med. 2009;169:2142–2147
  8. Ahmed H, et al. J Rehabil Med. 2020;52:jrm00063
  9. Park C, et al. Psychiatry Research. 2020;294:113514
  10. Hagger MS, et al. Stress Health. 2020;36:396–401
  11. Neelam K, et al. Brain Behav Immun Health. 2021;10:100177
  12. Burhamah W, et al. J Affect Disord. 2020;277:977–985
  13. Mutlu E, Anıl Yağcıoğlu AE. Eur Arch Psychiatry Clin Neurosci. 2020;1–3
  14. Taquet M, et al. Lancet Psychiatry. 2021;8:130–140
  15. Zhou J, et al. Am J Psychiatry. 2020;177:574–575
  16. Chen JA, et al. Gen Hosp Psychiatry. 2020;66:89–95
  17. NICE. COVID-19 rapid guideline: managing the long-term effects of COVID-19. December 2020. Available at: https://www.nice.org.uk/guidance/ng188. Accessed May 2021
  18. El Sayed S, et al. Neuropsychopharmacol Rep. 2020;10.1002/npr2.12154
  19. Stefano GB, et al. Med Sci Monit. 2021;27:e930886
  20. Ritchie K, et al. Brain Commun. 2020;2:fcaa069
  21. Hojyo S, et al. Inflamm Regen. 2020;40:1–7
  22. Miller AH, Raison CL. Nat Rev Immunol. 2016;16:22–34
  23. Dantzer R, et al. Nat Rev Neurosci. 2008;9:46–56
  24. Köhler CA, et al. Mol Neurobiol. 2018;55:4195–4206
  25. Hoertel N, et al. Mol Psychiatry. 2021;10.1038/s41380-021-01021-4
  26. Killgore WDS, et al. Psychiatry Res. 2020;291:113216
  27. UN SDSN. World Happiness Report 2021: Chapter 6. Available at: https://worldhappiness.report/ed/2021/mental-health-and-the-covid-19-pan.... Accessed May 2021
  28. Moccia L, et al. Int J Environ Res Public Health. 2020;18:255
  29. Zou S, et al. Global Health. 2020;16:119
  30. Liu CH, et al. Psychiatry Res. 2020;292:113345
  31. Alnefeesi Y, et al. Front Psychiatry. 2021;11:621773
  32. Woo MS, et al. Brain Commun. 2020;2:fcaa205
  33. Townsend L, et al. PLoS One. 2020;15:e0240784

Lam RW, et al. Can J Psychiatry. 2016;61:510-523

Напускате Progress in Mind
Здравейте
Моля, потвърдете имейла си
Току що Ви изпратихме имейл, с връзка за потвърждение.
Преди да получите пълен достъп - трябва да потвърдите имейла си.
Информацията на този уебсайт е предназначена само за медицински специалисти.
Цялата информация на този уебсайт е свързана с продуктите, предлагани в тази страна, и следователно е предназначена за медицинските специалисти, които имат право да предписват или отпускат лекарствени продукти в професионалната си практика. Техническата информация за лекарствата е предоставена само с информативна цел, като специалистите, които имат право да предписват лекарствени продукти, носят отговорност във всеки отделен случай и спрямо нуждите на пациента да преценят кое е най-подходящото лечение.
Congress
Register for access to Progress in Mind in your country