Изберете канал
Разгледайте различните канали със съдържание на Progress in Mind
Progress in Mind
Проектът PRISM е мултидисциплинарен, количествен, базиран на биологията и преди всичко, трансдиагностичен в търсенето на клинични, поведенчески, образни и генетични характеристики, споделяни от различни разстройства. Този финансиран от ЕС стремеж за разкриване на общи биологични субстрати се задвижва от убеждението, че подходът ще осигури познание, което да стимулира откриването на лекарства.
Като първа стъпка изследователите проучват биологията на социалната изолация, която е силно свързана с шизофренията, болестта на Алцхаймер и голямото депресивно разстройство (ГДР). Въпреки че констатациите са предварителни, данните показват, че социалната дисфункция наистина е характеристика, наблюдавана при различните разстройства.
Нещо повече, доказателствата, представени на ECNP 2020 Virtual от Иля Сарис (Университетски медицински център в Амстердам, Холандия), показват, че намалената социална активност при ГДР е свързана с намалена функционална свързаност в мрежата за пасивен режим на работа на мозъка и по-точно в ростромедиалния префронтален кортекс.1
Социална дисфункция, свързана с намалена свързаност в мрежата за пасивен режим на работа на мозъка
Промяна на парадигмата в психиатрията
PRISM е част от широко усилие (също очевидно и в критериите за изследване или RDoC подход2) за пренасочване на психиатрията от несигурни диагнози, базирани на субективна оценка на симптомите, към диагнози, основани на биологично разбиране и обективно оценено поведение.
От значение за последното е разработването на приложение за смартфон (наречено BEHAPP) за пасивно дистанционно наблюдение.
В друга презентация по време на симпозиума PRISM, Мартиен Кас (Университет в Гронинген, Холандия) описва как BEHAPP разкрива не само използването на телефона и съобщенията, но и геолокацията, и степента на социално взаимодействие.3
Ежедневните ритми на активност и начинът, по който пациентите (включително тези с шизофрения) се различават от здравите контролни групи, съответстващи по възраст, вече са очевидни. И изследователите са разработили рамка за оценка на невропсихиатричните фенотипове, като използват данните за местоположението, базирани на приложение за смартфон.4
Данните на Biobank показват, че общителността има генетичен компонент, свързан с шизофренията и ГДР
"Пациентите ще се възползват директно от дигиталната технология, която предоставя надлъжна информация от реалния свят" - каза професор Кас. Една ясна цел е да се разработят начини да се гарантира, че съответните промени в поведението могат да бъдат сигнализирани на здравни специалисти или болногледачи, което да позволи по-навременна намеса. Смята се, че проектът PRISM е имал отлична ангажираност както от обществеността, така и от пациентите.
Инструмент за откриване на лекарства
PRISM изследва и генетиката, която е в основата на общителността и експлоративното поведение както в модели на гризачи, така и в големи проучвания за асоцииране с цялостния геном, включващи повече от 300 000 участници във Biobank Великобритания. Тази работа, описана от Хю Марстън (Boehringer Ingelheim, Биберах, Германия), разкрива участието на генетични локуси (а оттам и потенциални лекарствени цели) в познати и нови пътища.5
Интересното е, че изследователите съобщават, че генетичният компонент на общителността, разкрит в техните данни, изглежда релевантен за шизофрения и ГДР, но не и за биполярна болест или болест на Алцхаймер.
"Изследователите на PRISM започнаха дискусия с EMA за това как трансдиагностичните биомаркери от вида, който откриват, могат да бъдат интегрирани в регулаторната пътека за лекарствата, които се надяваме да бъдат разработени" - споделя д-р Марстън.
Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.
This content does not necessarily represent the opinion of ECNP.
1. Saris IMJ et al. Scientific Reports 2020 Jan 13;10(1):194
2. Insel T et al. Am J Psychiatry 2010;167:748-51
3. van der Wee NJA, et al. Neuroscience and Biobehav Rev 2019;38-46
4. Jongs N et al. Transl Psychiatry 2020 Jul 1;10(1):211
5. Bralten J et al. bioRxiv 2019; doi: https://doi.org/10.1101/781195