Ново изследване показва как структурата и функцията на мозъка се променят при депресия и шизофрения

Психичните разстройства често се категоризират въз основа на симптомите, но това може да попречи на изследването на подлежащите причини. Категориите може да не са ясно разделени, с припокриващи се симптоми, а различните симптомни профили понякога могат да доведат до една и съща диагноза.¹

За разлика от други клонове на медицината, обикновено няма една единствена причина за дадено психично разстройство и може би е по-добре вместо това да се вземат предвид трансдиагностични рискови фактори, например чрез използване на компютърни модели.

Неблагополучията в детството могат да повлияят на когнитивната функция

Един трансдиагностичен рисков фактор е когнитивната дисфункция, която е свързана с психопатологията и тежестта на заболяването, но не и с конкретна диагноза.² Джулия Фиц и колеги оцениха това в кохорта BeCOME¹ от 123 пациенти с голямо депресивно разстройство (ГДР), тревожни разстройства или пост-травматично стресово разстройство (ПТСР), като се използва вербална задача N-назад с едновременно пупилометрия и функционален ЯМР.

Различните реакции на зениците към когнитивното натоварване корелират с различни мозъчни области

Те открили, че размерът на зениците се увеличава с увеличаване на натоварването на работната памет. Въпреки това, моделирането на латентния растеж на класа разкри група от 26 пациенти с профил на реакция на зеницата, който е по-малко реактивен към натоварването на работната памет. Обобщен линеен модел показва, че отговорът на зеницата в тази „девиантна“ група корелира с различни мозъчни области от „типичната“ група, по-специално гирус ангуларис и гирус париеталис инфериор.

Ниски нива на неблагополучие в детството могат да бъдат протективни за когнитивната функция

Типичната група има по-високо ниво на неблагополучие в детството в сравнение с девиантната група (p = 0,008 до 0,03), но няма разлика в депресията, личностната или ситуационна тревожност, или анхедонията. Една от хипотезите е, че по-ниското ниво на неблагополучие в детството може да функционира като защитен фактор при когнитивно изискващите задачи.³

Клиничната, но не субклиничната депресия е свързана със мозъчната структура

Вече е известно, че ГДР намалява дебелината на кортекса⁴ и обема на хипокампа,⁵ и че сивото вещество в мозъка намалява с възрастта.⁶ Въпреки това, ефектът на възрастта върху връзката между ГДР и мозъчната структура е неясен.

Джулия Биневийс и колеги са използвали данни от 3428 възрастни в Лайфбрейн, включително от общата популация и контролни пациентски кохорти. Не е изненадващо, че леката до тежка депресия е по-честа в контролните пациентски кохорти (62,1%), отколкото в общата популация (9,5%).

ГДР намалява дебелината на кортекса и обема на хипокампа, а сивото вещество в мозъка намалява с възрастта

Както се очакваше, контролните пациентски кохорти показаха асоциации между депресивните симптоми и намалената дебелина на медиалната орбитофронтална кора и дебелината на ростралната предна цингуларна кора и обема на хипокампа. Въпреки това, общата популация не показва тези корелации.

Групата стигна до заключението, че клиничната, но не и субклиничната депресия е свързана със мозъчната структурата. Също така няма последователни взаимодействия между възрастта и депресивните симптоми в която и да е група или мозъчна област.

Функционална свързаност при негативни симптоми на шизофрения

Негативните симптоми при шизофрения влияят върху функционирането и качеството на живот на пациентите и имат различни клинични прояви.⁷ Невроизобразителни  изследвания показват, че негативните симптоми могат да се дължат на промени в церебралните мрежи.⁸

Андреа Перотели и колеги сравняват функционалната свързаност на пациенти с шизофрения и здрави контроли, използвайки ЯМР. Индивидите с шизофрения показват намаляване на функционалната свързаност в лимбичната мрежа, по-специално в ростралната област на гирус темпоралис супериор синистра (p = 0,002).

Негативните симптоми на шизофренията корелират с функционалната свързаност на дорзалната мрежа на вниманието

Негативните симптоми както в домейна на експериментален дефицит, така и в домейна на експресивен дефицит корелират  с функционалната свързаност на дорзалната мрежа на вниманието, по-специално левия горен париетален лобул (p = 0,0031 и 0,00044, съответно).

Дорзалната мрежа на вниманието контролира целенасоченото разгръщане на вниманието отгоре надолу.⁹ Групата предполага, че дисрегулацията и нарушените връзки на тази мрежа могат да доведат до нарушена обработка на околната среда.