Начало

Действайте рано, за да подобрите резултатите при шизофрения и голямо депресивно разстройство

На 35-ия конгрес на ECNP във Виена, Австрия (15-18 октомври), по време на симпозиум, озаглавен „Преодоляване на бариерите при голямо депресивно разстройство и шизофрения: какво чакаме?“, изтъкнати специалисти обсъдиха значението на навременната диагностика и ранното прилагане на терапевтични стратегии. Съществуват бариери пред осигуряването на ефективна терапия, които могат да бъдат преодолени чрез установяване на стабилна връзка пациент-лекар и чрез предоставяне на интегрирана грижа. Бяха обсъдени и различни подходи към терапевтично резистентна депресия, включително стратегии за аугментиране. Ясно е, че както при шизофренията, така и при голямото депресивно разстройство ранната интервенция, пълноценното повлияване на симптомите и непрекъснатите грижи предлагат на пациентите най-добрата възможност за ремисия и пълно функционално възстановяване.

Ранната и интегрирана намеса подобрява резултатите

Както обяснява д-р Шарлот Емборг Мафи (Университетска болница в Орхус, Дания), „първият психотичен епизод предоставя уникална възможност за интервенция, за да се избегне рецидивиращия ход на заболяването и влошаване нивото на функциониране“. Ранната интервенция започва с психообучение и персонализирано антипсихотично лечение, и може да подобри хода на болестта.

„Първият психотичен епизод предоставя уникална възможност за интервенция, за да се избегне рецидивиращия ход на заболяването и влошаване нивото на функциониране.“ – д-р Шарлот Емборг Мафи, Копенхаген, Дания

Пациентите се страхуват от рецидив, защото знаят, че това може да намали личната им автономност, да причини дистрес на членовете на семейството, да застраши взаимоотношенията и да засегне образованието и заетостта им.1,2 Интегриран подход към грижите, включително асертивно лечение в общността, програми за участие на семейството и обучение за социални умения е доказано, че подобрява клиничните резултати и придържането към лечението.

Коригиране на „увредения мозък“

Професор Робин Емсли (Университет Стеленбош, Южна Африка) счита, че подлежащото основно разстройство трябва да бъде лекувано адекватно, за да се постигне пълно функционално възстановяване. При шизофрения начинът да се коригира „увредения мозък“ е да се осигури непрекъсната стабилизация на допаминовите D2 рецептори.4 Това може да се постигне чрез осигуряване на ефективно, продължително лечение в ранните стадии на заболяването.

„Спирането на антипсихотичното лечение е най-мощният предиктор за рецидив и има нарастващи доказателства, че всеки рецидив може да бъде критичен фактор за възникнала рефрактерност на лечението.“ – Професор Робин Емсли, Кейптаун, Южна Африка

„Спирането на антипсихотичното лечение е най-мощният предиктор за рецидив и има нарастващи доказателства, че всеки рецидив може да бъде критичен фактор за възникнала рефрактерност на лечението“, каза професор Емсли.5 Той смята, че „най-подходящата употреба на дългодействащите инжекционни антипсихотици е в ранните стадии на шизофренията”, за които има данни за стабилизиране на заболяването и за подобряване на симптомната и функционална ремисия.6,7

Дефиниране на неадекватен отговор при ГДР

Обръщайки внимание на депресията, асистент професор Даян Макинтош (Университет на Британска Колумбия, Канада) счита, че много пациенти с депресия имат неадекватен отговор (частичен/минимален отговор) на лечението, което е по-трудно за дефиниране в сравнение с терапевтично резистентната депресия (ТРД). 8 Това, което не подлежи на съмнение, е, че неадекватният отговор е мощен предиктор за рецидив. Тя добави, че „ако остатъчните симптоми персистират, този пациент е изложен на огромен риск от нов депресивен епизод, с продължаващо функционално увреждане и влошено качество на живот.“ Най-добрият шанс за постигане на ремисия с лечение е в рамките на 6 месеца от началото на голямото депресивно разстройство.9

„Ако остатъчните симптоми персистират, пациентът е изложен на огромен риск от нов депресивен епизод, с продължаващо функционално увреждане и влошено качество на живот.“ – Асистент проф. Даян Макинтош, Британска Колумбия, Канада

 

Стратегии на аугментиране при ГДР

Макар и ефективни, професор Антъни Клиър (Кралски Колеж Лондон, Обединеното кралство) установи, че много малко пациенти с ТРД получават стратегии за аугментиране в клиничната практика. Доказателствата обаче сочат, че аугментирането е поне толкова ефективно, колкото и стратегиите за превключване.10,11 „Когато решавате дали да аугментирате или да превключите, надграждането над частичен отговор е добра стратегия“, каза той. Обсъждането на други налични фактори, които могат да реагират добре на терапиите за аугментиране, включва психози или биполярен спектър и симптоми на тревожност, умора и нарушение на съня. Пациентите, които имат ранен отговор на аугментиращото лечение в рамките на първите 2 седмици, постигат добър резултат от лечението, добави той.12

„Пациентите, които имат ранен отговор на аугментиращото лечение в рамките на първите 2 седмици, постигат добър резултат от лечението.“ – Професор Антъни Клиър, Лондон, Обединеното кралство

 

Образователната финансова подкрепа за този сателитен симпозиум беше предоставена от Otsuka Pharmaceutical Development and Commercialization Inc. и Lundbeck A/S.

Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.

Използвани източници
  1. Emsley R, et al. The evidence for illness progression after relapse in schizophrenia. Schizophr Res. 2013;148(1-3):117-21.
  2. Kane JM. Treatment strategies to prevent relapse and encourage remission. J Clin Psychiatry. 2007;68(Suppl 14):27-30.
  3. Petersen L, et al. A randomized multicenter trial of integrated versus standard treatment for patients with a first episode of psychotic illness. BMJ 2005;331(7517):602.
  4. Emsley R, et al. The nature of relapse in schizophrenia. BMC Psychiatry 2013;13:50.
  5. Takeuchi H, et al. Does relapse contribute to treatment resistance? Antipsychotic response in first- vs. second-episode schizophrenia. Neuropsychopharmacology 2019;44(6):1036–42.
  6. Kane JM, et al. Effect of long-acting injectable antipsychotics vs usual care on time to first hospitalization in early-phase schizophrenia: a randomized clinical trial. JAMA Psychiatry. 2020;77(12):1217–24.
  7. Phahladira L, et al. Early recovery in the first 24 months of treatment in first-episode schizophrenia-spectrum disorders. NPJ Schizophr 2020;6(1):2.
  8. McAllister-Williams RH, et al. The identification, assessment and management of difficult-to-treat depression: An international consensus statement. J Affect Disord 2020;264:264-282.
  9. Bukh JD, et al. The effect of prolonged duration of untreated depression on antidepressant treatment outcome. J Affect Disord 2013;145:42–48.
  10. Mohamed S, et al. Effect of antidepressant switching vs augmentation on remission among patients with major depressive disorder unresponsive to antidepressant treatment: The VAST-D randomized clinical trial. JAMA 2017;318:132–145.
  11. Carter B, et al. Relative effectiveness of augmentation treatments for treatment-resistant depression: a systematic review and network meta-analysis. Int Rev Psychiatry 2020;32:477–490.
  12. Taylor RW, et al. Predictors of response to augmentation treatment in patients with treatment-resistant depression: A systematic review. J Psychopharmacol 2019;33:1323–39.
Напускате Progress in Mind
Здравейте
Моля, потвърдете имейла си
Току що Ви изпратихме имейл, с връзка за потвърждение.
Преди да получите пълен достъп - трябва да потвърдите имейла си.
Информацията на този уебсайт е предназначена само за медицински специалисти.
Цялата информация на този уебсайт е свързана с продуктите, предлагани в тази страна, и следователно е предназначена за медицинските специалисти, които имат право да предписват или отпускат лекарствени продукти в професионалната си практика. Техническата информация за лекарствата е предоставена само с информативна цел, като специалистите, които имат право да предписват лекарствени продукти, носят отговорност във всеки отделен случай и спрямо нуждите на пациента да преценят кое е най-подходящото лечение.
Congress
Register for access to Progress in Mind in your country