Поддържане на мозъка в добро здраве

Проф. Ищван Битен от Будапеща, Унгария, описва резултатите от дългосрочно и интермитентно лечение на шизофрения. Отдавна е установено, че честотата на рецидиви е много по-висока при пациентите, които спират лечението с антипсихотични лекарства в сравнение с тези, които са на непрекъснато лечение. Дори когато прекратяването на лечението след първи епизод на психоза е внимателно контролирано при определени пациенти, резултатите по отношение на рецидивите продължават да бъдат значително по-неблагоприятни в сравнение с пациентите, които са продължили лечението.

Тези рецидиви оказват неблагоприятно влияние върху функционирането и благополучието на пациентите. При пациенти с многократни рецидиви продължителността на рецидивите обикновено се увеличава във времето. След няколко епизода при някои пациенти може да се наблюдава продължителна психоза със слабо повлияване на симптомите. Също след рецидив част от пациентите развиват резистентност към първоначалното лечение, което преди е било ефективно. Тъй като при много пациенти с шизофрения се наблюдават многократни рецидиви, във всяка една група пациенти има вероятност от увеличаване броя на тези, при които заболяването е трудно лечимо или терапевтично-резистентно.

Многократните рецидиви оказват неблагоприятно влияние върху функционирането и благополучието на пациентите.

Шизофренията се свързва с намаляване на очакваната продължителност на живота. Както рискът от рецидив, така и рискът от смърт са по-високи при пациентите, които не прилагат лечение в сравнение с тези, които са на лечение с антипсихотични средства.Изключителната значимост на превенцията на рецидивите е обсъдена и от проф. Хенри Насрала от Сейнт Луис, Мисури, САЩ. Той описва как симптомите на шизофрения причиняват множество неблагоприятни последици по отношение на допълнително влошаване на функционирането, самонараняване, самоубийство, безпризорност, лишаване от свобода, загуба на самоуважение и влошаване на качеството на живот и социалното функциониране.

Той изтъква, че непридържането към лечението е основна причина за рецидивите и че ходът на болестта шизофрения оказва влияние върху непридържането към лечението. Пациентите, които не разбират добре своето заболяване, имат когнитивно увреждане, злоупотребяват с вещества или имат негативни симптоми (като липса на воля, параноидни убеждения за произхода на нежеланите реакции), може да бъде трудно да се придържат към ежедневна перорална терапия. Така че повечето от пациентите бързо спират да приемат орални антипсихотици след първия епизод на психоза. Обаче последващите рецидиви, свързани с непридържане към лечението, водят до унищожаване на мозъчната тъкан.

Рецидивите се свързват с невроинфламаторни процеси и оксидативен стрес посредством значимо повишаване на нивото на свободни радикали в мозъка. Първият епизод на психоза унищожава сивото вещество и уврежда свързаността и невропластичността на мозъка. Загубата на сиво вещество се увеличава с всеки следващ епизод. Проф. Насрала говори убедително за тези увреждания, причинени в хода на заболяването и се аргументира, че психозата е също толкова опасна за пациентите колкото ракът или сърдечната недостатъчност. Според него психиатрите трябва да бъдат твърдо решени да предпазят пациентите от втори епизод на психоза, както правят кардиолозите, които се стремят да предотвратят повторен инфаркт при своите пациенти. Професорът се аргументира, че предотвратяването на рецидиви след първи психотичен епизод е най-добрата стратегия за постигане на ремисия и възстановяване на пациентите.

Психотичните епизоди трябва да бъдат лекувани също толкова сериозно както се подхожда при лечението на миокарден инфаркт и трябва да се предприемат агресивни мерки за предотвратяване на повторна „мозъчна атака“.

Проф. Хосе Оливарес от Виго, Испания, разгледа въпроса какво е най-доброто лечение за шизофрения и как да се предотвратят рецидивите. Той подчерта, че лекарствата за лечение на шизофрения са високоефективни - броят на пациентите, които е необходимо да бъдат лекувани, за да се постигне значим резултат е нисък - но тези лекарства също така трябва да се прилагат ефективно за постигане на възможно най-добрите резултати. За да се постигне подобряване на дългосрочното функциониране е необходимо да се оптимизира едновременно вида на лечението и момента на неговото започване.

Проф. Оливарес и други лектори на този семинар представиха данни за подобрената ефикасност на дълго действащите инжекционни антипсихотици в сравнение с оралните антипсихотици. Лекторите също призоваха за ранно започване на лечение с медикаменти с продължително действие, тъй като ако се започне скоро след появата на симптомите, лечението води до подобряване на резултатите за пациентите по отношение на рецидивите и хода на болестта. Също така инжекционните медикаменти с продължително действие оказват невропротективно действие срещу невротоксичните ефекти на рецидивите при шизофрения.

Ранното диагностициране и непрекъснатото лечение с антипсихотични средства са ключът към подобряване на дългосрочното функциониране.

Ранното диагностициране и продължителното и ефикасно лечение с антипсихотични средства са решаващи фактори за терапевтичните резултатите при пациентите с шизофрения. Заболяване, при което последиците от неуспешно неоптимално лечение, са огромни. Чрез прилагане на ефективно и продължително лечение, пациентите с шизофрения могат да постигнат дългосрочно социално функциониране и автономност.

Този доклад е от сателитен симпозиум, осъществен с подкрепата на Janssen Pharmaceuticals.