Изберете канал
Разгледайте различните канали със съдържание на Progress in Mind
Progress in Mind
Важен фокус при лечението и контрола на шизофренията е постигането на възстановяване, но какво точно означава това и кои са най-добрите начини за постигането му? Всъщност въпросът е от чия гледна точка е постигнато възстановяване, тъй като лекарите и пациентите понякога имат различни критерии. На интересен симпозиум на Европейската психиатрична асоциация (EPA) през 2018 г. бяха разгледани някои фактори, които оказват влияние върху възстановяването и бяха дадени предложения за най-добрите начини за постигане на възстановяване.
Проф. Микаела Америнг от Виена, Австрия, обясни, че в момента възстановяването е заложено като цел в здравните политики на САЩ, Канада и Великобритания, и че се определя като способността на пациентите да водят задоволителен живот, дори при наличието на ограничения, причинени от заболяването.
Възстановяване - способността на пациентите да водят задоволителен живот, дори при наличието на ограничения, причинени от заболяването.
Въпреки това възстановяване от психично заболяване може да означава много повече от възстановяване от самата болест. Пациентите трябва още да се възстановят от ефектите на стигмата, ятрогенните ефекти, липсата на възможности за работа и може би на първо място – своите разбити мечти. Как да помогнем на пациентите да преодолеят тези последици от заболяването?
Повечето хора вярват, че възстановяването е основно човешко право, но в нашата епоха на ограничени ресурси е важно да се гарантира, че всички одобрени стратегии са икономически ефективни, което от своя страна означава да се позоваваме на препоръки от проучвания, базирани на доказателства. Въпреки това едва 25% от пациентите със сериозно заболяване постигат възстановяване след прилагане на някои базирани на доказателства стратегии. Очевидно е, че съществуват пропуски в лечението. При вземане на решения във връзка със здравната политика трябва да се вземат предвид възгледите на пациентите за това кое според тях им помага най-много и от какво се нуждаят най-много по време на лечението, като особено внимание трябва да се обърне на възгледите на пациентите, които вече са се възстановили.
Едва 25% от пациентите със сериозно заболяване постигат възстановяване.
Клиничните интервенции могат да предизвикат нежелани реакции, които понякога оказват влияние върху придържането към лечението. Става ясно, че решенията за лечението - независимо дали се вземат индивидуално, на ниво институции или на глобално ниво - трябва задължително да се вземат с участието и съгласието на пациента, ако се цели постигане на пълно възстановяване.
Участието на пациентите при разработването на здравните политики е от основно значение, ако се цели постигане на пълно възстановяване.
Проф. Армида Мучи от Неапол, Италия, подчерта, че въвеждането на планове за лечение, насочени към възстановяване на пациента, изисква задълбочено разбиране на ключовите фактори, които оказват влияние върху функционирането на пациентите с шизофрения в реалния живот. Въпреки това определянето на тези ключови фактори не е толкова лесно.
Проф. Мучи представи анализ на невронната мрежа въз основа на данни за 740 амбулаторни пациенти с шизофрения, като резултатите от този анализ предоставят важни изводи за лечението. Например се оказва, че позитивните симптоми не играят ключова роля в редицата фактори, които обуславят функционирането в реалния живот. Също така моделът на мрежовите взаимовръзки потвърждава, че е необходимо прилагане на по-индивидуализирано лечение при шизофрения. Затова поставянето на функционалната способност и уменията от ежедневния живот на централно място в мрежовия анализ, показва не само, че подобряването на способностите на пациента да извършва задачи, свързани с ежедневния живот е особено важно за всяко медикаментозно лечение на шизофрения, но и че ориентираните към пациента подходи трябва да бъдат все по-насочени към основните цели, свързани с функционирането, а не към контрола на симптомите.
Подобряването на способностите на пациента да извършва задачи, свързани с ежедневния живот е особено важно за всяко медикаментозно лечение на шизофрения.
Придържането към лечението е икономически ефективно
Проф. Филип Горууд от Париж, Франция, говори за придържането към лечението при шизофрения. Както той обясни, придържането към лечението е проблем при пациентите с шизофрения и това трябва да се има предвид при изготвянето на планове за подобряване на възстановяването. Недоброто придържане към лечението не само повишава риска от рецидив, но и разходите, и което е най-важно - повишава разходите за хоспитализация. Както каза той, придържането към лечението ще бъде икономически ефективно.
Инвестирането в придържането към лечението ще бъде икономически ефективно.
Лекарите могат да повлияят на редица фактори, свързани с недоброто придържане към лечението. Такъв фактор е например да се гарантира, че пациентите сътрудничат и се доверяват на своя лекар при одобряване на плана за лечение. Друг фактор е да се предложат медикаменти с по-малко нежелани реакции, като ако пациентите бъдат по-добре запознати със своето заболяване и имат по-положителна нагласа към лечението - това също може да повлияе на придържането към лечението. Според проф. Горууд недоброто разбиране на болестта трябва да се разглежда като симптом на шизофренията, тъй като е свързано с дефицит на когнитивни умения.
Предложенията за подобряване на придържането към лечението включват:
Социалното функциониране е сериозно нарушено при шизофрения, като последиците засягат както пациентите, така и семействата им. То също се смята за важна цел на лечението. Въпреки това оценката на социалното функциониране не е толкова лесна, както показва проучване на Каров и колеги, проведено неотдавна през 2012 г. В това проучване оценката на функционалната ремисия има тенденция да бъде прекалено оптимистична, независимо дали е направена от лекаря, пациента или лицето, което се грижи за пациента. Нещо, което поражда известни съображения е, че субективно погледнато обгрижващите лица успяват по-добре да установят наличието на ремисия в сравнение с лекарите. В действителност това означава, че лекарите трябва да включат мнението на обгрижващото лице и на пациента при извършване на оценка на социалното функциониране.
Когнитивните фактори, недоброто разбиране на заболяването и ако пациента живее отделно от семейството са трите основни причини за хоспитализации в четири европейски държави. Ако пациентът не разбира добре заболяването или живее отделно от семейството, това е показател за недобро функциониране, затова е важно да се извършва оценка на функционирането в клиничната практика. Но тази оценка може да отнема твърде много време на лекаря. Имайки предвид това, проф. Горууд представи скалата mini-FROGS (скала за оценка на функционалната ремисия при обща шизофрения), въз основа на която може да се направи оценка в рамките на 5-минутен разговор с пациента. Тази съкратена версия на оригиналната скала FROGS, която включва само 4 показатели, съответства на скалата за оценка на качеството на живот (QLS), като прави количествена и качествена оценка на клиничната ремисия. Скалата обхваща повечето ползи, свързани с ежедневното функциониране и клиничната ремисия:
С помощта на скалата mini-FROGS може да се направи оценка в рамките на 5-минутен разговор с пациента.
В заключение, ако пациентите участват в решенията за тяхното лечение и програмите за възстановяване, това увеличава шансовете за възстановяване и подобряване на функционалната ремисия.