Намиране на златната среда при медикаментозното лечение на шизофрения

Според насоките за лечение подобряването на функционирането е важен резултат при лечението на шизофрения, разясни пред заинтересованата аудитория София Брисос от Лисабон, Португалия, по време на сателитен симпозиум, проведен на тазгодишния конгрес на Европейската колегия по невропсихофармакология (ECNP). Функционирането обаче е сложно и многофакторно явление, което го прави трудно за измерване и оценяване. Известно е, че функционалният капацитет намалява с напредването на болестта и с всеки следващ рецидив.

Според насоките за лечение функционирането е важен резултат при лечението на шизофрения.

Възстановяването е постижимо, но е необходим индивидуален, координиран подход, включващ медикаментозни, психологични и обучителни интервенции, за да се намали общото бреме на заболяването.

Една лъжичка захар просто не е достатъчна

Проблемът е – както разясни Грег Матингли от Мисури, САЩ, след като се беше допитал до мнението на аудиторията – че никой не обича да пие лекарства, особено лекарства, от които се чувстваме зле. А пациентите с шизофрения по нищо не се различават от нас в това отношение.

Както при другите лекарства, лечението с антипсихотици е свързано с редица нежелани реакции, включително с метаболитни проблеми в някои случаи. Рискът от такива проблеми трябва да се обсъди с пациента и лекарите трябва да подходят с разбиране при евентуални колебания на пациента, когато обмисля започването на лечение, свързано с такива възможни нежелани реакции. Д-р Матингли отбеляза: „Бих ли избрал за себе си или за някого, когото обичам, лекарство, от което непрекъснато се чувствам гладен и усещам, че не мога да контролирам тялото си? Отговорът е „не“. Така че защо го правим с пациентите си?”

Баланс между активиране и седиране

По принцип активиращият и седиращият ефект са нежелани реакции, от които пациентите се притесняват най-много. Хубавото е, че вече се предлагат някои антипсихотични средства, които не предизвикат нито седиране, нито активиране, което може да помогне за преодоляване на тези трудности при лечението. Тъй като нежеланите реакции могат да имат неблагоприятен ефект върху функционирането на пациента и качеството на живот, стремежът към оптимизиране на контрола върху симптомите и намаляване до минимум на нежеланите реакции е от първостепенно значение.

Стремежът за оптимизиране на контрола върху симптомите и намаляване до минимум на нежеланите реакции е от първостепенно значение.

Повечето антипсихотици от второ поколение постигат ефект чрез D2 рецепторен антагонизъм и 5-HT2A антагонизъм. D2 рецепторният антагонизъм води до понижаване на мезолимбичната хиперактивност, която редуцира позитивните симптоми на шизофрения, но би могла да усложни екстрапирамидните симптоми. 5-HT2A рецепторният антагонизъм може да намали риска от екстрапирамидни симптоми чрез понижаване на освобождаването на допамин в стриатума и може да ограничи прекомерното освобождаване на пролактин от хипофизните клетки като прoтиводейства на дeзинхибицията, предизвикана от допамина.

Независимо колко добър ефект оказва върху позитивните симптоми, D2 рецепторният антагонизъм не е оптимален подход за повлияване на негативните симптоми, когнитивната функция, качеството на живот и благополучието - нещата, които помагат на пациентите да функционират и да се чувстват по-добре.

Намиране на златната среда чрез подобряване на рецепторната блокада

Офер Агид от Онтарио, Канада, изказа предположение, че вероятно съществува златна среда, чрез която да се постигне по-добър баланс на рецепторната блокада, с цел контролиране на позитивните симптоми и подобряване на субективното благополучие на пациента.

Основен фактор за частичния D2 агонизъм е определянето на степента на собствената активност на рецептора; ако е прекалено висока, активността се доближава до тази на агонист с потенциална липса на антипсихотичен ефект и наличие на нежелани реакции като гадене, повръщане, безсъние и ефекти върху моторната функция; ако е прекалено ниска, активността се доближава до антагонист с потенциален повишен риск от екстрапирамидни симптоми и повишени нива на пролактин.

Частичните агонисти са не само ефективни, но и подобряват функционирането при шизофрения

Както съобщи Кристоф Корел от Ню Йорк, САЩ, всичките три вида предлагани към момента частични D2 агонисти са с доказана ефективност в краткосрочни и дългосрочни клинични проучвания, като подобрението на функционирането на пациентите е изследвано при два от тези три медикамента. Може би постигането на златната среда е по-близо отколкото си представяме.

Този доклад е от сателитен симпозиум, спонсориран от Otsuka и Lundbeck.