Изберете канал
Разгледайте различните канали със съдържание на Progress in Mind
Progress in Mind
Ранната намеса и непрекъснатото лечение при шизофрения са ключови за осигуряване на добри резултати. Това включва определяне на целите на лечението на пациента, разработване на план за превенция на рецидивите и признаване на проблемите, свързани с придържането към терапията, но имат ли роля дългодействащите инжекционни антипсихотици (LAIs)? Случаят беше представен на този сателитен симпозиум по време на ECNP2020.
Необходимостта от ранна интервенция
„Лечението на първия психотичен епизод има дългосрочни последици“ – предложи Тара Ниендам (Университет на Калифорния, САЩ). Продължителността на нелекуваната психоза, от първия епизод до точната диагноза, силно предсказва дългосрочния резултат1 . „Ранната“ психоза (първите 5 години след появата на симптомите) е критичният период, когато лечението има най-голямо въздействие2. Фокусирайте се върху поддържане на функционирането отколкото върху възстановяване на загубеното функциониране.
Ранната психоза е критичният период, когато лечението има най-голямо въздействие
Намаляване на риска от рецидив
Потенциалният ход на болестта е хетерогенен и ранното комплексно лечение може да намали дългосрочните увреждания3. Ранното функциониране е най-добрият предиктор за по-късното функциониране. Отправете послание към пациента, че възстановяване е възможно и се фокусирайте върху по-широките терапевтични цели и ролите, които желае да изпълнява, заедно с контролирането на симптомите. Разработването на „План за превенция на рецидив на пациента“ му помага да разпознае ранните признаци на рецидив и да реагира бързо и адекватно.
Непознаването на болестта е важна характеристика на шизофренията, каза Робин Емсли (Университет Стеленбош, Кейптаун, Южна Африка). Инсайтът често остава нарушен въпреки благоприятния терапевтичен отговор4, и влияе върху способността за участие във вземането на решения за лечението.
Спирането на лекарствата е най-мощният предиктор за рецидив
Спирането на лекарствата е най-мощният предиктор за рецидив5. Дори кратките периоди на прекъсване на антипсихотичното лечение могат да доведат до рецидив и внезапно връщане на позитивните симптоми, често с малко ранни предупредителни признаци6. Последствията от рецидив могат да бъдат тежки, включващи психосоциални7 и биологични ефекти8. Последните включват развиваща се рефрактерност6, редуциране на мозъчния обем8 и повишена смъртност9.
Дългодействащите инжекционни антипсихотици (LAIs) могат да се използват за намаляване честотата на рецидиви
Проф. Емсли предложи LAIs да се използват за намаляване честотата на рецидиви. В мета-анализ LAIs се свързват с 64% по-нисък риск от рехоспитализации в сравнение с пероралните лекарства10. Начинът, по който лекарят представя възможността за LAI, може значително да повлияе вероятността за приемане11. Фокусирането върху ползите от лечението за пациента, а не само върху метода, е важно. Включването на мотивационно интервюиране позволява да се оспорват неправилните убеждения относно лечението.
В клинично изпитване, дългодействащ инжекционен антипсихотик значимо отлага времето до първа хоспитализация сред индивиди в ранна фаза на шизофрения в сравнение със стандартните грижи
LAIs не се използват широко в ранната фаза на шизофренията, като причините включват надценяване на степента на придържане към перорални лекарства и предразсъдъци относно инжекциите12. Джон Кейн (Медицински факултет на Доналд и Барбара Зукър, Ню Йорк, САЩ) подчерта, че трудностите при придържането към хроничните терапии са нормална характеристика на човека и не трябва да бъдат заклеймявани. Много бариери пред използването на LAIs могат да бъдат преодолени с образование и обучение12. Съвсем скорошни резултати от клинично проучване показват, че LAIs значително отлагат времето до първа хоспитализация при лица в ранна фаза на шизофрения, в сравнение със стандартните грижи13.
Ползи от програмата за ранна интервенция
Шарлоте Емборг Мафи (Университетска болница в Орхус, Дания) обсъди интензивната програма за ранна интервенция при първи епизод на психоза, въведена в Дания, с „асертивен“ подход за оптимизиране на ангажираността на пациентите. Екипите имат ниско съотношение между персонал и пациент, което позволява домашни посещения и чести контакти. Общите преки и косвени медицински разходи на пациент бяха намалени с този подход, както и бе увеличено придържането към лечението14,15.
Финансова подкрепа за обучение за този сателитен симпозиум е предоставена от H. Lundbeck A/S.
Our correspondent’s highlights from the symposium are meant as a fair representation of the scientific content presented. The views and opinions expressed on this page do not necessarily reflect those of Lundbeck.