Ранен етап на шизофрения и пътят към възстановяване

Пътуване към възстановяване

Преди четири десетилетия Елин Р. Сакс беше диагностицирана с шизофрения, получи песимистична прогноза и й бе казано, че „никога няма да живее или работи самостоятелно“. Днес, професор Сакс е експерт по право на психичното здраве в Университета на Южна Калифорния и е написала автобиография, спечелила награда, за опита си да живее с шизофрения.¹ Това изключително пътуване илюстрира някои от промените в мисленето за шизофренията през изминалите няколко десетилетия и какво е възможно по отношение на възстановяването на пациента. В миналото шизофренията често се характеризираше като „изтощително и тежко психично разстройство“. Сега ориентираният към възстановяване подход към това разстройство донесе по-оптимистична перспектива и обхвана по-голямо разнообразие от дългосрочни резултати за пациентите.²

Определяне на етапите за насочване на лечението

Определянето на етапите на шизофренията е един от начините за подобряване на резултатите за пациентите, ако лечението, прилагано в ранния етап, може да подпомогне хода на заболяването. Най-разработеният модел за определяне етапите на психоза и шизофрения е този на McGorry и сътр., който определя етапи от 0 (без риск и симптоми), през предклиничните етапи 1А и 1В, до първия епизод на психоза на етап 2, ремисия и рецидиви на етап 3, до персистиращи симптоми на етап 4.³ Дългосрочните проучвания показват, че част от пациентите няма да преживеят рецидив след първи епизод на психоза и фактори като по-малко негативни симптоми по време на първия епизод и по-кратка продължителност на нелекуваната психоза са свързани с дългосрочна ремисия.⁴

Фактори като по-малко негативни симптоми по време на първия епизод и по-кратка продължителност на нелекуваната психоза са свързани с дългосрочна ремисия

Нужди на пациентите на различните етапи

Нуждите на пациентите в стадии 1 и 2 на заболяването поради това са ключови за оптимизиране на техните дългосрочни резултати и потенциал да не преживеят рецидив. На етап 1 клиницистите трябва да могат да установят кога пациентите са в клинично високорисково състояние и да започнат подходящо лечение на този етап. Това включва лечение на съпътстващи заболявания, за да се намали бремето на болестта за пациентите и да се подобри тяхната устойчивост. Психосоциална подкрепа, основана на нуждите, психообучение за пациентите и техните семейства, както и клинично наблюдение и управление на кризи са също ключови на този етап.^5,6

Намаляването на продължителността на нелекуваната психоза е ключово за оптимизиране на дългосрочните резултати

На етап 2 пациентите се нуждаят от лечение възможно най-рано, за да се намали продължителността на нелекуваната психоза. Ниските дози антипсихотици на този етап могат да минимизират появата на нежелани събития, като същевременно повлияват техните симптоми. Ангажирането на пациентите с мултидисциплинарните екипи също ще насърчи оптимистичен, ориентиран към възстановяване подход. Преди всичко, на пациентите на всички етапи могат да им бъдат предложени психосоциални интервенции, които да им помогнат да водят смислен живот - такъв с цел и резултати за себе си и другите.⁷

Финансова подкрепа за обучение, предоставена от Gedeon Richter Plc & RECORDATI S.p.A